сряда, 23 ноември 2011 г.

Как да изследваме потенциала ни за успех

Искаме да сме успели!

А правим ли това:
  • Отговаряме ли си достатъчно често какво искаме?
  • А знаем ли откъде да започнем, за да го постигнем?





Всяко едно качество и бизнес умение е важно!

Добрата новина е, че всичко може да се научи!

И разбира се, ако няма кой да ти помогне – помогни си сам!!!

Властва разбирането, че всеки е отговорен за собственото си развитие в рамките на ресурсите, които му се предоставя – литература, обучения, ресурси за e-learning. В това разбиране наистина има голяма доза логика и това е логиката на пазара: в динамичната икономическа ситуация фирмите вече не могат да гарантират продължителна заетост. Така “топката остава у нас” т.е. носим отговорността да бъдем конкуретноспособни на пазара на труда. Налага се мислене в стила на концепцията за “учене през целия живот”.

Информацията, която е изложена по-долу е припомняне на основни пет етапа, за изследване на личността! Приемете предизвикателството:


Изследване на личностния базис за успех


Първи етап: Анализ на личностните качества

Втори етап: Индивидуална картина на темперамента

Трети етап: показатели за екстравертност / интровертност и емоционална неустойчивост / стабилност

Четвърти етап: Обобщения и изводи за модел на изследваната личност

Пети етап: Същностни характеристики за успех.

Самооценка:


Анализ на личностните качества

Към този етап от изследването на личностните качества се отнася оценката на качествата, които индивида притежава и как тяхната комбинация би могла да допринесе за успешното реализиране на функции. Списъкът от тези “необходими качества” може да бъде доста дълъг, но по-важното е в каква степен те са проявени, овладяни и приложени в конретната ситуация.

Качества: целеустременост, напоритост, воля, разсъдливост, търпимост, доброта, нерешителност, колебливост, неувереност, стабилен, уверен, устойчив, адаптивен, умерен, страстен, сантиментален, възбудим, тревожен задоволство, щастие, вътрешно спокойствие, удовлетворен, работлив, доволен

Изброените качества могат да се характеризират изцяло като положителни, но не трябва да се пренебрегва фактът, че никой човек не е изцяло перфектен. Акцент още в този първи етап според мен трябва да се постави и върху “лошите” качества, които неминуемо се нареждат до “добрите” такива. Но ако едните трябва просто да се отбележат, то другите не трябва да се изключват, а трябва да се моделират по начин, който да допринася за успеха. Така например ако човек не успява да мисли в достатъчно широк план и да извежда дългосрочни цели пред себе си, то съсредоточавайки се в настоящето и близко бъдеще, фокусирайки вниманието си върху моментната ситуация, оценявайки реално поцесите и желанията си, би могъл да компенсира стеснената перспектива. Още повече ако се справя достатъчно умело с краткосрочното планиране и елиминира навреме всички предвидени заплахи, то това би се оказало достатъчно, за да се превърне в успял и в дългосрочен план. Обратното – ако индивидът съзнава, че не е достатъчно добър в дългосрочното планиране, но въпреки това налага някакви цели пред себе си със срок 10-15 години, то тяхната неизпълнимост би му навредила изцяло.

Важен аспект в анализа на личностните параметри е и оценката на умението да се извеждат на преден план онези, притежавани качества, които са адекватни на моментната ситуация. Ясно е, че в динамично развиващата се среда трудно би имал успех този, които не е достатъчно гъвкав и адаптивен.

За да определите личностните си качества попитайте себе си: Какъв съм АЗ? Попитайте своите близки или професионалист? Използвайте тестове.


Индивидуална картина на темперамента


Този етап представлява определяне на доминиращия темперамент – хелеричен, сангвиничен, флегматичен или меланхоличен.
  • Холеричният темперамент се характеризира най-общо с бърз психичен темп, повишена реактивност, т.е. нетърпеливост, избухливост, невъздържаност, склонност към прибързаност, склонност към риска, сконност към бърза смяна на настроенията.
  • Сангвиничният темперамент се характеризира с позитивност, енергичност, общителност, склонност лесно да се превключва от една задача към друга, гъвкавост, адаптивност, висок праг на чувствителност, липса на силно изразени емоции, чувства или привързаност, разсеяност.
  • Флегматиченият темперамент се характеризира с по-бавен психичен темп, занижена реактивност, упоритост, устойчивост, отговорност, последователност, издръжливост и поносимост към монотонна среда.
  • Меланхоличеният темперамент се характеризира с повишена сензитивност, емоционалност, стеснителност, затвореност и трудност в общуването, слаба инициативност.
При разглеждането на този етап на първо място трябва да се отбележи, че никой човек не спада 100% към един от изброените типове темперамент. Тук става въпрос за доминиращи характеристики и съотношения между характерните за четирите темперамента качества. Също така нито качествата по отделно, нито типовете темперамент трябва да бъдат разглеждани като “добри и лоши”. Всеки един от тях е носител на положителни и отрицателни черти, а правилното им познаване, овладяване и прилагане е ключът към успешното общуване. Определихте ли доминиращия темперамент на характера си? Обсъдете със свои близки и приятели, потърсете и решете тестове за оценка! Опознайте се! Така ще знаете повече какво можете и какво искате!


Показатели за екстравертност / интровертност и емоционална неустойчивост / стабилност.


Следващата стъпка за определянето на личностния базис на индивида е определянето на неговата екстравертност / интровертност и емоционална неустойчивост / стабилност. Най-често използвания метод за това е тестът на Айзенк.

Екстравертността се характеризира най-общо с отвореността към заобикалящата среда и способността за общуване с другите, а интровертността - с затвореността на индивида и неспособността му, нежеланието да общува с другите. Екстравертните хора може да се каже, че живеят, за да общуват, а интровертните са си самодостатъчни, т.е. не намират почти никаква потребност да трупат контакти и познанства.

Отново екстравертността и интровертността са два полюса, като между тях са разположени различни съотношения от характерни качества. В зависимост от доминиращите такива човек може да се определи като екцравертен или интровертен.

Степента на емоционална устойчивост е много важен фактор при определянето на личностния базис. Тя дефинира способността за владеене както на емоциите, така и на поведението като цяло. Може да се каже, че в определена степен е основана на вродените качества и тепмерамент на човека, но при ниска степен на емоционална устойчивост могат да се положат усилия за овладяването на резките смени в настроението, избухванията или апатията. Със сигурност овладяването на емоциите не е лесна задача и може да бъде постигнат резултат единствено с упоритост и полагане на достатъчно усилия.

По-голям успех би имал човек с висока емоционална стабилност. Отговорностите, които той има, не предполагат неконтролируемо поведение и емоции. Би могло да се каже, че ако даден индивид не може да се справи със собствените психични състояния, то той не ми могъл да се справи и с управлението ситуациите.


Обобщения и изводи за модел на изследваната личност


След приключването на предходните етапи идва ред на анализирането на получените резултати. Определянето на доминиращите характеристики у човека, качествата, които притежава, темперамента, към който се отнася, неговата нагласа за общуване, емоционалната му овладяност, съставя богата картина на неговата същност.

Трябва да се отбележи на първо място, че при решането на даден тест или дори група от тестове ако двама души дадат еднакви отговори, то това не означава, че те са идентични. Човешката индивидуалност е прекалено сложна и едва ли има метод, който да успее да я разгърне, анализира и обобщи докрай. На второ място обаче, че трябва да се оспорва фактът, че подобен вид анализ на личностния базис представя ако не пълна, то поне ясна версия на модела на изследваната личност. Поглеждайки черно на бяло резултатите от експеримента, човек лесно би разбрал кои са силните и слабите му страни и би положил усилия в посока на своето усъвършенстване.


Пети етап: Същностни характеристики за успех


За да се определи в крайна сметка “личностния базис за успех”: изяснените индивидуални характеристики, притежавани качества, темперамент и емоционална устойчивост трябва да се отнесат към осъзнаване на удовлетвореност на индивида, което е изключително разнообразна като изявление и същност. Затова се изяснете какво искате в крайна сметка!

Въпросът тук е дали личността притежава необходимото, за да осъществи желаното, от една страна, и дали съзнава необходимостта от натрупване на знания и умения за постигането на висока степен на удовлетвореност, от друга.


Всяко едно качество и бизнес умение е важно!

Добрата новина е, че всичко може да се научи!


И разбира се, ако няма кой да ти помогне – помогни си сам!!!


Моята самооценка:

Според направените тестове резултатите показват, че аз съм със сангвиничен темперамент, екстраверт, добро ниво на емоционална стабилност. Положителните характеристики на характера ми са общителност, откритост, разговорчивост, адаптивност. За съжаление обаче трябва да положа доста усилия докато успея да се средоточа в изпълнението само на една задача. Дори се забавлявам от това колко неща мога да върша едновременно, но с наближаването на крайния срок изпадам в стресова ситуация. Тестовете сочат, че нося чертите на мениджър, но съзнавам, че за да се справям добре в бъдеще трябва да усъвършенствам способността си за определяне на приоритети и преследване на ясни и конретни цели, без да се отклонявам излишно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар